Доктрината за Троицата е основополагаща за християнската вяра. Тя е жизненоважна за да разберем какъв е Бог, как Той се отнася към нас, и как ние трябва да се отнасяме към Него. Но също така доктрината повдига много трудни въпроси. Как може Бог да е и Един и Три? Троицата противоречие ли е? Ако Исус е Бог, защо Евангелията описват как Той се е молил на Бог?
Въпреки, че не можем напълно да разберем всичко за Троицата, възможно е да отговорим на въпроси като тези и да възприемем какво означава Бог да е три в едно.
Какво означава ‘Бог е Троица’?
Доктрината за Троицата означава, че има един Бог, Който вечно съществува като три отделни Личности – Баща, Син и Свят Дух. Казано по друг начин, Бог е един в своята Същност, но в три Личности. Тези дефиниции изразяват три жизненоважни истини: (1) Бащата, Синът и Святият Дух са отделни Личности, (2) всяка Личност е напълно Бог, (3) има само Един Бог.
Бащата, Синът и Святият Дух са отделни Личности. Библията говори за Бащата като Бог (Филипяни 1:2), Исус като Бог (Тит 2:13), и Святия Дух като Бог (Деяния 5:3-4). Това не са три различни начина, по които можем да възприемаме Бог, нито са три различни роли, който Той играе.
Библията показва, че Бащата, Синът и Святият Дух са отделни Личности. Примерно, след като Бащата изпраща Сина в света (Йоан 3:16), Той не може да бъде същата Личност като Синът. Също така, след като Синът се връща при Бащата (Йоан 16:10), Бащата и Синът изпращат Святия Дух в света (Йоан 14:26; Деяния 2:33). Съответно, Святият Дух трябва да е отделен от Бащата и Сина.
Фактът, че Бащата, Синът и Святият Дух са отделни Личности означава, с други думи, че Бащата не е Синът, Синът не е Святия Дух, и Святият Дух не е Бащата. Исус е Бог, но Той не е Бащата нито Святия Дух. Святият Дух е Бог, но Той не е Сина нито Бащата. Те са различни Личности, не три различни начина, по които да гледаме на Бог. Тази динамика се изразява най-просто в следната диаграма:
Това, че всеки Член на Троицата е Личност означава, че всяка Личност има различен център на съзнателност. Съответно, те се отнасят Един към Друг личностно – Бащата гледа на Себе Си като на ‘Аз’, а на Синът и на Духът като на ‘Ти’. По същия начин Синът гледа на Себе Си като на ‘Аз’, но на Бащата и на Святия Дух като на ‘Ти’.
Някои групи [като Свидетели на Йехова бел. ред.] коментират: “Ако Исус е Бог, тогава той трябва да се е молил на себе си, когато е бил на земята.” Но отговорът на този коментар е в прилагане на това, което преди малко обяснихме. Исус и Бащата и двамата са Бог, но са различни Личности. Затова Исус се е молил на Бог Бащата, без да се моли на Себе Си. Всъщност, това е продължение на диалога между Бащата и Сина (Матей 3:17; 17:5; Йоан 5:19; 11:41-42; 17:1), който е доказателство, че те са различни Личности с различни центрове на съзнание.
Понякога се отчита факта че Бащата и Синът са Личности, но факта че, Духът е Личност е пренебрегнат. Понякога Духът е третиран като ‘сила’ отколкото като Личност. Но Святият Дух не е ‘то’ а ‘Той’ – Библията свидетелства, че Святият Дух е Личност.
Друга сериозна грешка, която хората правят, е да мислят че, Бащата е станал Сина, Който след това е станал Духа. Обратно на това, пасажите, които видяхме, показват, че Бог винаги е бил и винаги ще бъде три Личности. Никога не е имало време, когато една от Личностите на Божеството не е съществувала. Те са всички вечни.
Трите Личности на Троицата са отделни, но това не означава, че Някой е по-нисш от Друг. Вместо това, те са идентични в качествата си. Те са равни в сила, любов, милост, праведност, святост, знание, и всички други качества.
Всяка Личност е напълно Бог. Ако Бог е три Личности, това означава ли, че всяка Личност е ‘една трета’ Бог? Троицата означава ли, че Бог е разделен на три части?
Троицата не разделя Бог на три части. Библията ясно показва, че всяка от трите Личности е сто процента Бог. Бащата, Сина, и Святият Дух са всички напълно Бог. Примерно, за Христос се казва: “в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството” (Колосяни 2:9). Не трябва да мислим за Бог като торта, която е разделена на три части, и всяка част да представя една Личност. Това би направило всяка Личност не изцяло Бог. Всъщност, същността на всяка Личност е равна на цяката същност на Бог. Божествената същност не е нещо, което се дели между три личности, но е изцяло във всички три личности без да бъде разделена на ‘части’. Съответно, Синът не е една трета от съществото на Бог, Той е изцяло съществото на Бог. Бащата не е една трета от съществото на Бог, Той е изцяло съществото на Бог. Също така е със Святия Дух.
Има само един Бог. Ако всяка Личност от Троицата е отделна, но напълно Бог, тогава трябва ли да заключим, че има повече от един Бог? Очевидно не, защото Писанията ясно казват, че има само един Бог: “освен Мене няма друг бог, освен Мене няма бог праведен и спасител. Към Мене погледнете и спасени бъдете, всички земни краища; защото Аз съм Бог – и няма друг.” (Исая 45:21-22).
След като видяхме, че Бащата, Синът и Святият Дух са отделни Личности, че всеки от тях е напълно Бог, и че въпреки това има само един Бог, трябва да заключим, че всичките три Личности са същият Бог. С други думи, има един Бог, Който съществува като три отделни Личности.
Ако има един пасаж, който най-ясно синтезира всичко това, той е Матей 28:19 “И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух”. Първо, забележете, че Бащата, Синът и Святият Дух са описани като отделни Личности. Ние кръщаваме в името на Бащата, на Сина, и на Святия Дух. Второ, забележете, че всяка Личност трябва да е божество, защото и трите са поставени на същото ниво. Исус би ли ни казал да кръщаваме в името на създание? Със сигурност не. Съответно, всяка от Личностите в чието име трябва да сме кръстени трябва да е божество. Трето, забележете, че въпреки, че трите божествени Личности са отделни, сме кръстени в тяхното име (единствено число), не имена (множествено число). Трите Личности са отделни, но съставят едно име. Това може да е така ако споделят една същност.
Троицата противоречие ли е?
Това ни кара да проучим по-отблизо много полезна дефиниция на Троицата, която споменах по-рано: Бог е една същност, но в три Личности. Тази формулация може да ни покаже защо няма трима богове, и защо Троицата не е противоречие.
Ако нещо е противоречие, трябва да прекрачва закона на непротиворечието. Този закон гласи, че А не може да бъде А (това, което е) и не-А (това, което не е), по едно и също време и във същото взаимодействие. С други думи, човек би си противоречал ако потвърди и отрече едно и също твърдение. Примерно, ако кажа, че луната е направена изцяло от сирене и след това също кажа, че луната не е направена изцяло от сирене, тогава си противореча.
Други изказвания могат първоначално да изглеждат като противоречия, но да не са такива всъщност. Теологът Р. С. Спраул цитира пример от бележитата фраза на Дикенс: “Беше най-хубавото време, беше най-лошото време.” Очевидно това е противоречие, ако Дикенс има предвид, че е било най-доброто време по същия начин, по който е било най-лошото време. Но той избягва противоречието с тази фраза, защото има предвид, че в един смисъл е било най-доброто време, но в друг смисъл най-лошото време.
Ако използваме тази концепция за Троицата, не е противоречие Бог да бъде и три и един, защото Той не е три и един по един и същи начин. Той е три по различен начин от начинът, по който е един. Така, ние не си противоречим – ние не казваме, че Бог е един и след това да отричаме, че е един, когато казваме, че е три. Това е много важно: Бог е един и три по едно и също време, но не и по същия начин.
Как е Бог един? Той е един в същността си. Как е Бог три? Той е в три Личности. Същност и личност не е едно и също нещо. Бог е един по специфичен начин (същност) и три по различен начин (личност). Понеже Бог е един в различен смисъл от начина, по който е три, Троицата не е противоречие. Би имало противоречие, ако кажем, че Бог е три по същия начин, по който Той е едно.
Затова ако погледнем по-отблизо факта, че Бог е един в същност, но в Три Личности, помага да покаже, защо Троицата не е противоречие. Но как ни показва, защо има само един Бог, вместо три? Много просто е: и трите Личнсти са един Бог, защото, както видяхме по-горе, те са с една същност. Същност, означава същото нещо като ‘същество’. Съответно, след като Бог е само едно в същност, Той е само едно същество, не три. Това трябва да изяснява, защо е толкова важно да разберем, че трите Личности са една и съща същност. Защото, ако отречем това, ние сме отрекли Божието единство, и потвърдили, че има повече от една божия същност (т.е. че, има повече от един Бог).
Това, което видяхме дотук, ни дава едно добро базисно разбиране за Троицата. Но е възможно да отидем по-дълбоко. Ако можем да разберем по-ясно какво се има предвид под същност и личност, как тези два термина се различават, и как взаимодействат, тогава ще имаме по-пълно разбране за Троицата.
Същност и Личност
Същност. Какво означава същност? Както казах по-рано, означава същото нещо като същество. Божията същност е Неговото същество. За да бъдем по-точни, същността е това, което си. С риска да звуча твърде физически, същността е ‘нещото’, от което се ‘състоим’. Разбира се ние говорим в аналогия тук, защото не можем да разберем това по физически начин за Бог. ‘Бог е дух’ (Йоан 4:24). Също така, ние не трябва да мислим за Бог като Такъв, Който се състои от нещо различно от божественост. Същността на Бог е Бог, не съвкупност от съставки, които взети заедно съставят божествеността.
Личност. Относно Троицата, ние използваме термина ‘Личност’ по различен начин от начинът, по-който го използваме в ежедневието. Съответно е често трудно да имаме конкретна дефиниция за Личност по начина, по който използваме термина по отношение на Троицата. Това, което имаме предвид под ‘Личност’ е ‘независим индивид’, в смисълът в който аз и друг човек сме отделни, независими индивиди, които могат да съществуват отделно един от другиго,
Това, което имаме предвид под ‘Личност’ е нещо, което счита себе си като ‘Аз’ и другите като ‘Ти’. Затова Бащата, примерно, е различна Личност от Сина, защото Той счита Сина за ‘Ти’, а себе си за ‘Аз’. Затова, относно Троицата, можем да кажем, че ‘Личност’ означава отделен субект, който счита Себе Си за ‘Аз’ и другите Двама за ‘Ти’. Тези отделни субекти не са разделение в съществото на Бог, но ‘форма на лично съществувание, различно от разлика в съществото’.
Как си взаимодействат? Взаимоотношението между същност и Личност, е, както следва. В Божето едно, неразделно същество има ‘разкриване’ на три личностни различия. Тези личностни различия са видове на съществувание в божественото същество, но не са разделения на божественото същество. Те са личностни форми на съществувание различни от разлики в съществото. Покойният теолог Херман Бавинк казва нещо много полезно тук: “Личностите са видове съществувание в едното същество; съответно, Личностите се различават Един от Друг както един вид съществувание се различава от друг, и – използвайки ежедневна илюстрация – както отворената длан се различава от стиснат юмрук.”
Понеже всяка от тези ‘форми на съществувание могат да имат взаимоотношение (съответно са Личности), всяка от тях е отделен център на съзнателност, като всеки център на съзнателност счита Себе Си за ‘Аз’ и другите за ‘Ти’. Същевременно, всяка от тези три Личности е ‘съставена’ от същите ‘неща’ (т.е. същото ‘нещо’). Както теолога и апологетик Норман Гейслер го обяснява, същност е това, което си, личност е този, който си. Затова Бог е едно ‘какво’, но три ‘кой’.
Божествената същност, съответно, не е нещо, което съществува ‘над’ или ‘отделно от’ трите Личности, но божествената същност е съществото на трите Личности. Също така не трябва да мислим за Личностите като такива, които са дефинирани от атрибути, които се добавят на съществото Бог. Уейн Грудем обяснява:
Но ако всяка Личност е напълно Бог и има цялата Божия същност, тогава ние също не трябва да мислим, че личностните разлики са някакъв тип добавени качества към съществото на Бог… Напротив, всяка Личност на Троицата има всички Божии качества, и никоя Личност няма качества, които не са притежавани от другите. От друга страна, трябва да кажем, че Личностите са истински, че не са просто различни начини, по които да гледаме на едното същество на Бог… единственият начин, по който изглежда възможно да направим това, е да кажем, че различието между личностите не е разлика в ‘съществото’, а разлика във ‘взаимоотношения’. Това е нещо много далечно от нашето човешко преживяване, в което всяка различна човешка личност’ е също така различно същество. Някакси, Божието същество е толкова по-велико от нашето, че в неговото едно неразделно същество има разкриване на междуличностни взаимоотношения, така че да може да има три отделни личности.
(Текст преведен от статията What is the doctrine of the Trinity? на Мат Перман, публикувана в сайта на теологът Джон Пайпър)
